Павел Коган Люди не замечают, когда кончается детс

Красимир Георгиев
„ЛЮДИ НЕ ЗАМЕЧАЮТ, КОГДА КОНЧАЕТСЯ ДЕТСТВО…”
Павел Давыдович Коган (1918-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ХОРАТА НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ КОГА СВЪРШВА ДЕТСТВОТО

Хората не забелязват кога свършва детството,
тъжно им е, когато свърши младостта,
мъчно им е, когато дойде старостта,
и им е страшно, когато очакват смъртта.
Беше страшно, когато свърши детството ми,
изпитах мъка, когато свърши младостта ми;
нима с тъга ще срещна старостта
и няма да усетя смъртта?


Ударения
ХОРАТА НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ КОГА СВЪРШВА ДЕТСТВОТО

ХОрата не забелЯзват когА свЪршва дЕтството,
тЪжно им е, когАто свЪрши младосттА,
мЪчно им е, когАто дОйде старосттА,
и им е стрАшно, когАто очАкват смърттА.
БЕше стрАшно, когАто свЪрши дЕтството ми,
изпИтах мЪка, когАто свЪрши младосттА ми;
нимА с тъгА ще срЕщна старосттА
и нЯма да усЕтя смърттА?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Коган
ЛЮДИ НЕ ЗАМЕЧАЮТ, КОГДА КОНЧАЕТСЯ ДЕТСТВО…

Люди не замечают, когда кончается детство,
Им грустно, когда кончается юность,
Тоскливо, когда наступает старость,
И жутко, когда ожидают смерть.
Мне было жутко, когда кончилось детство,
Мне тоскливо, что кончается юность,
Неужели я грустью встречу старость
И не замечу смерть?




---------------
Руският поет Павел Коган (Павел Давыдович Коган) е роден на 4 юли 1918 г. в Киев. На младини обикаля Централна Русия, участва в геоложки експедиции. От 1936 до 1940 г. учи в Московския институт за философия, литература и история „Н. Мернишевский”, като едновременно от 1939 г. посещава курсове и в литературния институт „Максим Горки”. През Великата отечествена война е военен преводач в разузнавателни отряди, лейтенант (1941 г.). Стиховете му са популярни сред московската културна общественост, но през живота си не е публикувал нито едно стихотворение. Загива геройски в престрелка на 23 септември 1942 г. близо до Новорусийск, Краснодарския край. Творчеството му е събрано в книгата „Гроза” (1960 г.).